Национална кръгла маса, посветена на биоикономиката, организирана от Регионален хъб за биоикономика – Пловдив, в партньорство с Тракия икономическа зона се проведе на 20 ноември и събра на едно място представители на държавната администрация, бизнеса, университетите, научни екипи, общини и неправителствени организации.

Основната идея на форума беше, че само чрез координирани усилия България може да се превърне в лидер в биобазираните индустрии. Участниците се обединиха около тезата, че за успешното развитие на сектора е необходима национална стратегия, ускоряване на трансфера на технологии към биобазираните индустрии и стимулиране на иновации с висока приложна стойност.

„Биоикономиката у нас е фрагментирана и неразпознаваема за бизнеса, а трансферът на технологии е твърде бавен“, заяви проф. Владислав Попов от Аграрния университет и координатор на Регионалния хъб за биоикономика – Пловдив. Въпреки предизвикателствата, експертите отбелязаха сериозни конкурентни предимства на България в биологичното земеделие, биотехнологиите, етеричните култури и хранителните производства.

Д-р инж. Любчо Тричков от Изпълнителна агенция по горите и координатор на проект „Подпомагане на страните от Централна и Източна Европа при разработване на стратегии и планове за действие за биоикономика“ - CEE2ACT се включи в дискусиите, представяйки резултатите от проекта и подчертавайки необходимостта от изготвяне на Национална стратегия за развитие на биоикономиката в България, както и създаването на единен Координационен център в рамките на Министерство на земеделието и храните, който да обедини усилията на всички заинтересовани страни.

Дискусиите обхванаха още теми като стратегическото развитие на биобазираните индустрии, възможностите за финансиране от европейски и национални програми, технологичния трансфер, ESG стандартите и нуждата от ускоряване на иновациите. Представители на Министерството на земеделието и храните и Министерството на иновациите и растежа потвърдиха, че финансиране за сектора съществува, но липсва обща рамка и национален механизъм за насочване на средствата.

Специално внимание беше отделено на сътрудничеството между наука и бизнес, като бе подчертано, че научните разработки трябва да отговарят на реалните нужди на индустрията. В рамките на форума беше посочен примерът с пречиствателната станция на Тракия икономическа зона като успешна демонстрация на съвместна работа между научни институти и индустрията.

Образованието, стартиращите компании и създаването на инкубаторите също бяха сред ключовите теми. Участниците обсъдиха необходимостта от стимулиране на студентите, развитие на спин-оф компании и популяризиране на професии и бизнеси с биологичен и екологичен фокус. ESG стандартите бяха определени като важен инструмент за прозрачност, намаляване на рисковете и интегриране на компаниите в европейските и международни пазари.

Събитието завърши с предложение за създаване на национална работна група, която да изготви конкретни политики, да координира усилията на всички заинтересовани страни и да подпомогне устойчивото развитие на биоикономиката в България. В групата ще участват представители на министерствата на земеделието и храните, икономиката и иновациите, както и на околната среда и водите.

Участниците оцениха форума като важна стъпка към консолидиране на сектора и подчертаха, че България разполага с всички предпоставки да изгради конкурентна и устойчива биоикономика, стига усилията да бъдат координирани на национално ниво.